Историята на Петър започва в армията, където от обикновен войник се издига само една позиция нагоре. „Десет години изгубих в Българската армия, обикаляйки казармите – дори не искам да си припомням.“ – Пръв в поделението си, във физически и умствените тренировки, разбира, че напразно похабява потенциала си.
„Младостта ми отиде в тренировки и някакви празни обещания, които никога не се сбъдваха. С мсеци ме баламосваха, че ще ме изпратят на обучение, че ще ще ме направят по-добър, че ще бъда признат и ще изградя кариера в армията.“
Но години наред така и не му се дава шанс. Стигна до точката, в която започва да се пита –
„Това ли е всичко, което ще постигна в живота си? Да съм само пешка в тяхната игра?“
И така … решава да се отдръпне и да промени съдбата си.
„Бях на ръба на отчаянието, но тогава осъзнах, че ако не опитам нещо ново, ще си остана завинаги в тази бездънна яма“, казва той в интервюто си с явен неприязъм.
„Точно когато бях изгубил всякаква надежда, ме изпратиха на един курс, който взех с отличие и после пак застой.“
Помоли ме повече да не задълбаваме по темата, защото нищо хубаво не може да каже за тези преживяванията си там.
На 36 години излиза и иска да се захване с нещо, което винаги му е било страст – дроновете. Няма някакъв голям план, просто си купува части за дрон, сглобява си го сам и започва да снима. След известно време, много въздушни лупинги и тренировки казва –
„Установих, че най-добрият начин да развия уменията си е да ги практикувам и така започнах да си търся поводи. Пуснах първата си обява онлайн, за безплатно заснемане с дрон. Бях прикачил видеа, които показваха това, което умея и повярвайте ми, тогава не беше много! Но все пак имах основните познания за управление на съзтезателен FPV дрон и знаех някое и друго по-интересно трикче“.
Обявата не е седяла и един ден и на следващия ден, получава позвъняване от причудлив човек. Човекът казал, че не желае безплатно заснемане и кадри, а е харесал това, което е видял във видеото, споделено от Петър и иска да му предложи да свали обявата. Предложението му е да се видят и да поприказват, какви са възможностите за бизнес в сферата. Петър е много учуден.
„Да си сваля обявата?! В България никой не отказва безплатно заснемане, а този човек, не стига, че ми отказва, а ми казва да си сваля обявата и ми говори врели некипели за бизнес с дрон. (После се оказа, че наистина имало ниша) Но тогава вътрешно се смеех, къде на него, къде на себе си, че ми стана интересно, но приех – така и така в този момент нямах какво да правя. Бях напуснал армията, имах заделена някаква сума пари. Той и пари не искаше и заснемане. Въобще… страна история. По телефона, честно казано изобщо не го взех на сериозно. Споделих му, че няма да мога тази седмица, защото ще ходя да снимам в планината. Вече беше снежно горе. И както говорихме за следващата седмица, той пък, като чу думата планина и подскочи от ентусиазъм още по-полудял – казва хайде да си направим бизнес среща в планината. *** Може…“
Петър затворил телефона и обяснява, че си мисли, че е някаква шега, но все пак интересът му към срещата се таил през цялото време. Видяли се наживо, разказва ни, че от нищото ги връхлетяла снежна буря.
„Слънце, слънце и по едно време – студ, вятър, замръзва ти слюнката. Сложили сме едни качулки и пред устата кой каквото има – ръкавица, шал, шапка…“ ,
но нито единият не отстъпва да си ходят, нито другият. И двамата крачат напред смело.
„Разказа ми предложението си. Беше направил бизнес план. Оказа се, че самият той вече има разработен проект и идея, която се оказва в ръцете му по неволя. Създавал е проекта за друг човек, който купува дрон, прави невероятна инвестиция в бизнеса, но не може да спази уговорката си и се отказва. И сега той трябва да си избие една голяма сума пари, но интерсно, че не само това беше фокусът му. Накратко – хареса ми приказката, харесаха ми идеите му, хареса ми, че е сериозен и си паснахме много бързо“.
Минава се известно време, двамата събират кадри и започват да предлагат услугите си на различни места. В началото срещу символично заплащане и с всяка следваща поръчка увеличават цената, докато не стигнат реалната цена на услугата.
„Всичко добре, получавахме запитвания от сайта. Моят човек, яко разработи онлайн присъствието и въобще… даваше адекватни съвети, даже успя да ни намери първите няколко големи събития. На него лесно му се отдава да печели доверието на хората. Нали му се доверих, а не се доверявам лесно.“ – смее се, Петър
„Обаче… по едно време, вече бяхме постигнали ниво, поставихме си справедлива цена (не твърде висока) и някъде първата година, почнаха да пресъхват поръчките. Не запитванията, а поръчките! Бре, гледаме запитвания – има! Имахме по толкова много запитвания от всякакви хора, но много от тях започнаха да се отказват. Чудихме се защо така, какво се случва. Гледаме, че ангажираността е на ниво. И тогава моят партньор каза – не може така, ти ще им ходиш на крака, бензин харчиш, професионална видеобработка им правим, уменията ти струват пари – не може да сваляме цената! Ние вече сме задали един висок стандарт, работим с разни доказали се и големи имена, оттук само нагоре. Не ми е приятно да призная, но изгубихме една година така. Идва време за равносметка в края на годината и той ми казва – трябва да сменим пазара. Аз при тези думи не се изплаших, честно казано, но се попитах колко точно му хлопа дъската. Защото, ако бензинът от тук до Бургас ми е хикс лева, до Румъния или Чехия, ще ми е няколко пъти по толкова. Обаче чух го и имаше добри аргументи. Аргументите бяха, че тук крайния потребител – частното лице няма бюджет за по-професионална продукция, а ние не се бяхме още ориентирали в по-голямата си част към разни брандове, взимахме на парче за кавкото се обадят, без да връщаме почти никого. За три години, обаче бяхме направили много големи инвестиции в бизнеса и като време, и чисто финансово, и решихме да пробваме. Потърсихме работа навън, оказа се, че има много хляб. Веднага строителните компании в Румъния ни се зарадваха и получихме много интересни проекти. Примерно един от проектите беше строго секретен, но ще кажа само, че трябваше да обикалям цяла България и да заснемам обекти във връзка с радио-комуникация в продължение на месец. Всяка вечер преспивах на различно място и ми бяха платени командировачни, гориво и всичко останало. Всичките тези неща се изплатиха добре. После, обаче пак застой от българските поръчки. Писна ми, хванах си сака и започнах да обикалям Австрия, Португалия, Исландия, дори вдигнах дрона над Амазонка, където направих неверпятни кадри. Там е такава красота. За жалост, обаче един крокодил ги изяде.“ – смее се.
„Добре, де не ги изяде, но успях да удавя едната SD карта.“
— Как така? – питам
„Така, изпуснах целия калъф с картите и два UV филтъра във водата. За радост ни остана нещо, макар и малко на едната карта.“ – смее се.
„За малко обмисляхме да започнем да предлагаме, не само заснемане с дрон от въздуха, но и подводни снимки. Или мокри снимки.“
— Добре, а как се справяше със стреса, особено тази година, в която приходите ви не са били високи? Работеше нещо допълнително или … съжаляваше ли, че си напуснал армията в тези моменти?“
„Не, никога не съм съжалявал. За радост имах заделени достатъчно настрана, плюс че понаучих доста трикове покрай партньора си, който непрестанно ме юркаше да инвестирам. Инвестирай в това, инвестирай в онова. Нали… инвестицията в бизнеса е едно нещо, но се научих да знам кое са си мои пари и кое са средства, за да расте бизнеса. Тези две неща ги разграничавах за радост… Да, не беше лесно в тези моменти, но никога не съм си и помислял да се отказвам. Първо, аз обожавам да правя това. Аз обичам да летя. Където и да отида, дронът е с мен. Дронът и колелото.“
— Караш ли?
„Карам в планината и в града, даже си имам едно електрическо колело, с което бръмча напред-назад и дронът винаги е с мен – в раничката. Ако не е единия DJI-ския, то със сигурност FPV дронът е с мен.“
— Добре, стана ми интересно, а и сигурно и на читателите/слушателите също. Ти, значи просто избираш занимането си и го превръщаш в хоби, ставаш изключително добър в него и успяваш да го монетизираш така и то вече в късните си тридесет години. Осъзнаваш ли. че много от, следящите ни в момента, работят от девет до пет и сега са сред аудиторията ни. Какво би казал на тези хора, които ще попаднат на твоята история на KAKBG.com и мечтаят за подобен живот изпълнен с пътувания и интересни преживявания?
„Хмм.. да ги преследват! Няма нищо невъзможно и нищо страшно! И е много важно да си намерите верен човек, на когото може да се доверите, дори и в трудните моменти. Ние, ако бяхме тръгнали с нагласата, че искаме много пари и това ни беше фикс идея, никога нямаше да стигнем до тук. Неволята ни срещна, обаче и смелостта и тя. И да не казват не на възможности! Аз се впуснах в тази възможност, защото твърде дълго си казвах, че те нещата ще се оправят от самосебе си, но ето че не се оправят сами. И трябваше да се впусна в действия. Нищо от това, което сега сме постигнали не ни се е дало така. А и това е един много интересен път, който не може да върви само нагоре. Приемаш го и търсиш път. Промянш пътя си. Променяйте пътя си! Това ще кажа на всички.“
— Много ми е приятно да си говоря с теб. Разказа ми наистина интересни неща и това ми звучи като един много добър финал, но задължително бих се радвала да си поговорим пак и да ми разкажеш повече за самото видео заснемане с дрон, за кадрите и за бизнес партньорa ти, за който не каза много. Даже име не ни каза.
„Ще се радвам и аз. Беше ми приятно гостуването. Иначе за моя бизнес партньор, той не обича много да се показва в светлините на прожекторите и стои в сянка. Повикайте ме пак когато има повод, ще се радвам да повторим! Успех на всички с техните предприемачески начинания и помнете… понякога, колкото и да искаш да излетиш, не можеш да вдигнеш дрона в най-големия вятър и дъжд. Бъдете търпеливи и уцелете правилния момент!“
